Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.12.2009 22:07 - Нощта на бялата кокошка.
Автор: jovani44 Категория: Забавление   
Прочетен: 969 Коментари: 2 Гласове:
3



Сега като се видя с Борката / по прякор Ричи / и винаги се подхилквам наум. Ами то .. ние сме вече дето се вика 40 годишни лайняри … ама тогава бяхме на 16 – 17 .
И отиваме на бригада в едно Новозагорско село .. Радево… първокурсници…сме!
Познаваме се бегло всички, ама девойки .. пичове .. поомешахме се за 2-3 дена и почнаха изпълненията…!
Първо … рачих да пуша цигари… и Веско от нашият клас ме „обучи” с пакет „Стюардеса” , зад един селски кенеф…. Хммм ..ми то било нищу работа …. Заапах фаса и дъня вечер из селото … а се е задала някоя съученичка .. а съм запалил цигара … / по авторитетно е все пак / … Сега !!! – Друг е въпроса … ако срещна из селото дето сме на бригада, някой даскал! – крия фаса в ръкава, ако съм по далеч … а ако съм по близо .. черта и да ме няма…. Но това са … така по некрасиви моменти… Истинската романтика на пушенето се криеше в онзи тарикатски момент, когато дърпайки си авторитетно от цигарата … бавно издишваш дима и забиваш на мацката въпроса …. 
„ - Ко стаааа ма ?” … незнам дали е работило … при мацките това … обаче при момчетата се броеше за завършен мъжкарски филм .. и носеше авторитет! А кой бяга от славата .. и нейните плодове ..!
След като попушихме три чети дни из селото и ни се подбиха краката от одене /по мъките/, решихме с още един пич да влезем .. ей така на гости … в някой „дамска” квартира … пък ако ще и да ни изгонят…. И оп влязяхме … и оп изгониха ни ! Ама ний бая квартири дамски знаем … така че ..от раз не се отказваме!.. и почна едно обикаляне … едно гонене .. не е истина . След още два дни бяхме .. малко се поотчаяли и тогава ме осени непреходната идея, която мислех за уникална поради крехката си възраст …!
Реших! Ще одим в кръчмата и ще си купим пиячка ….! Добре ама кръчмата на центъра … а съм влязъл а ще ме види цялото село …. и после даскали .. проблеми.. и замислям следният филм … влизам и купувам две стъклени бутилки с лимонада, а в дрехите крия .. бутилка / карашик / .. Който не знае кво е карашик … обяснявам .. това е мента и мастика .. някъде му викат и облак … абе както и да му викат … това си е груба селска пиячка!
Че .. нося аз бутилката в квартирата и почва едно .. пиене .. едно пушене …. Натикахме се като гъзове …. И оп на улицата …! Сега вече нищо не може да ни спре .. за беда срещаме /аз и веско / един пич .. за който ви споменах по горе …. Ричито! .. и ходим пушим .. лафим простотии и изведнъж решаваме да влезем в един двор и да гепаме една кокошка …. . Добре ама … вън е тъмно и ние се чуваме поне в още две села … Умълчахме се … подпряхме се на мрежата която служеше за ограда и мислим как да откраднем кокошката . Навън е тъмно … листата на дърветата шумулят от вечерният вятър и прозорчетата на къшите светят като в коледна реклама на кока кола! . Ние сме се подпряли на оградата и мислим .. мислим и гледаме кокошката … Ходи сама .. нагоре .. надолу .. минава покрай нас и след малко се връща. Една такава наперена .. цялата бяла и луната свети над нея като светофар.. Може от пиячката да е .. ама тая кокошка ..се превърна в една фикция за мен и другите двама гамени .. които хипнотизирано зяпахме пилето … докато то стъпваше нагло и гордо на метри от нас .
Тук Ричито не издържа и рече : ‘ – Скачам! Глейте да не доде някой..!” .
Мълчаливо потвърдихме това и връщане назад нямаше! 
Оп и скочи през оградата …
Тук сънят свършва и се завръщаме в „грубата селска действителност” . 
Ричито вътре … ние отвън … и тръгва той към кокошката … обаче и тя не се дава … аха да я фане и тя оп изплъзне се…. А вътре кално .. хлъзгаво .. киша! Абе като в курник! Гони той бялата кокошка … а тя бяга и кудкудяка като загубена… ! 
Нас – гледачите отвън … ни напусна всякаква бдителност и почнахме да даваме акъл…!
А така .. скачай … подкарай я към дерека …! И като я изпусне … викаме в хор… ЕЙЙЙЙЙЙ … ЗА МАЛКО! Уффф ЯЗЪК ! и всичко почва от начало …!


Тогава .. Изведнъж! Се появи „гордата” собственичка на бялата фикция .. и започна да надава същите звуци като кокошката си … но в по заплашителен тембър ..!
Тя беше все още далеч .. от нас на около двайсе метра и трудно можеше да различи – персонализира … светата троица .. аз, ричито и веско..., но бабата напредваше .. падайки и ставайки с бързината на БМВ 7 серия. / което трябва да и се признае!/.

Първа грешка! /единственна , но фатална/ :
Погледах бабата, погледнах Ричито и извиках:
„- Ричи бягай , бабата иди!”

Ричито с едно последно движение приобщи кокошката към нашата компания и ми я подаде през оградата . След минута бяхме много далеч от там и в следващите дни със сигурност нямаше да минаваме по същата улица!
Вървим аз, Ричито, Веско и кокошката и мислим.. ние мислим а тя не спира да кудкудяка..
Ще рече пречи ни на мисленето…! Пуснахме я де! Не съм я виждал от тогава … !
От тогава не съм виждал никога толкова бяла кокошка!

Но историята продължава …
Събуждаме се и ни събират в един огромен стопански двор. Стоим строени в редици и чакаме да раздадат трудовите задачи за деня и да ни набутат в лозята да берем грозде..
Да ама не е точно така.
Дремем си ние .. и опа появава се бабата …. И маха с глава заканително … 
- демек .. аз ще ви науча вас … ! ходи насам натам … зяпа ни всички един по един .. ама като не ни е видяла в тъмното … успех няма! Освен това .. там сме изправени 300 – 400 човека .. тоест – кауза пердута за бабето!
Идва шефа на бригадата и се изправя на 20 метра пред всички …
- Мирно!
- Здравейте ученици….
И привиква бабата..
И почва едно прочувственно изложение относно моралните качества на съвременната младеж и прочее простотии .. Накрая стига до същественната част и продължава така :
„ – ученици, снощи след определеният вечерен час от командира на бригадата група от Вас , приблизително десет човека /? / са отнели собственост на другарката … Мара едикояси. Моля въпросните ученици да излязат напред …! И да дойдат да си поговорят с другарката!
Всички се оглеждат и се чудят кво са и взели на бабата и кои са тези десет човека дето са биле!
Ние си мълчим като кумунисти!
- другарко продължава командира … ела … кажи знаеш ли кой открадна кокошката?
При което 300 човека избухват в смях… лапешка ни работа ..
- Знам … заявява високо бабата!
- Кой.?. кой ?беше … пита командира.
- РИЧИТО …. Заявява гордо бабата .. – другите не ги знам..
Ричито който е пред мен в редицата … и се казва Борис .. потреперва леко при тая сакрална фраза но запазва самообладание .. 

Командира се изправя и казва високо :
„ – ДА ИЗЛЕЗЕ РИЧИТО!”
Да ама Ричи няма … той човека се казва Борис….
Абе размина се работата … но живота на тримата ни се промени … коренно!
Понеже след два дни всички мацки знаеха кой е Ричито … вече отказвахме покани за гостуване… понеже не можехме да сме на пет места едновременно… Ходихме вечер по квартирите на мацките и те се хвалеха че снощи Ричито,аз и веско сме им гостували. Ричито ги залъгваше как се борил с някво куче докато набарал кокошката, Аз пушех и ги питах „ Ко прайш ма”.. а Веско ги баламосваше как оградата била 3-4 метра.

АБЕ ГОЛЯМА КОКОШКА ИЗЛЕЗЕ…



Гласувай:
3



1. kobata - Искрено се разсмях. . . Има един т...
29.12.2009 22:20
Искрено се разсмях... Има един такъв персонаж в романа за Швейк - фамилията му е Железни и така го бъркат: Оловени, Медени, Цинкови...
цитирай
2. valsodar - Убийствено добре се е получило, ...
30.12.2009 18:27
Убийствено добре се е получило, умрях си да се хиля като луд сам пред компа :))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: jovani44
Категория: Лични дневници
Прочетен: 49499
Постинги: 13
Коментари: 5
Гласове: 53
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031