Да ме прощава моя приятел и съученик Иван – Попа, ама голям бой ядохме. 
Действието се развива в късният социализъм, малко преди зората на демокрацията, и в времената на събудилият се романтизъм. Ние, като нормални пешлигари сме хевиметалисти.
Притежаваме, като атрибути, всички отличителни белези на метълите от късният соц. Дънкита, коси, сафарита .. черните тишърти с шампи на Металика и надписа ‘Kill’em All”. Сто процента метъли! Даже сме мръсни – да му мяза де, да не каже някой .. кви са тея дискари! Вие метъл парфюмиран виждали ли сте? Седим в един разбричкан рейс и късаме седалките. Автобуса или там каквото всъщност беше е марков …”Чавдар”!! Дестинацията е някво село, където ще има „селска” дискотека! 
Вътре у автобуса, фраш. баби, дедовци и друга електорална маса… колкото искаш.. Ходили са до града. Затова сега на обратно, багаж нямат. Говорят си нещо .. ама предимно по „стопански въпроси”. Обаче през цялото време гледат да са поне на 3 метра от нас! Ние се явяваме на практика, друг „биологичен вид”. Разбираемо е! Вие бихте ли седнали в автобус, ако на съседната седалка има например крокодил. Мисля, че това, което са чувствали е някъде около тази ситуация. Дремем отзад и рейса ни клати .. чудим се дали няма начин да седнем на поне 8 седалки едновременно, пробваме да отворим прозореца на автобуса с крак … абе все неща „разумни” изпълнени по етикецията на доброто възпитание. Това занимание, като ни омръзна, си „заплюхме” една бабичка и рачихме нещо да си общуваме, ама като ни заблъска с една плетена чанта се отказах. Викам си – баси тая ще ми развали прическата. Пак седим и допиваме едно лимонадено шише с неква алкохолна субстанция. Общо взето умственият ни потенциал се обидинява в два култови текста на Металика, единият „master of puppets”, другия „kill’em all” … и това като ни вземеш заедно .. поотделно не можем се справим с това тежко, даже изнурително изпитание. По принцип, само тропаме с крака и клатим главите, обаче като се напием … пеем … и ги караме да ни пускат една от горните две песни .. щото другите не ги знаем! Изпихме лимонаденото шише, да му мяза … ще влезем в дискотеката трезви … ще се изложим. Ще кажат хората … баси смешните метъли. В този момент рейса ни изсипа на спирката в средата на селото… с нас никой не се блъскаше … щото миришем. Слезнахме от рейса и се огледахме, почувствах се малко като в уестърн, огледах се нагло да гръмна некой, но никой не пожела да срещне погледа ми. Посегнах инстиктивно към джоба на дънките, и с категорично движение на стар пушач извадих пакет „стюардеса”. Вкарах цигара и с Попа тръгнахме към дискотеката. 
Дискотеката е „култова”. Помните ли конструкциите от винкел и талашит, които обикновено бяха някъв вид „хоремаг”, и ги имаше във почти всяко село. Ей това е дискотеката. Ама тя само днес е дискотека. Иначе си е селска кръчма. Вътре - шубер, мерителните чашки, отзад мента, мастика и както си му е реда… ама днес … тази вечер е дискотека. Вътре народ, фраш… все роднини от близките села … Ние никой не познаваме … ама вътре селските младежи май и нещат да ни познават.. 
В момента в който влезнахме вътре .. вече бях наясно как точно ще свърши всичко и нещо идеята не ме привличаше … ама лапешки акъл … седнахме нагло на една маса в дъното … Взехме да гледаме лошо и въпроса беше не дали ще ни бият, а кога ще ни бият. Обаче както се казва сега в една реклама „Редбул – дава крила”. То тогава редбул нямаше .. но пък сух джин, гроздова ракия и други дал господ … Та вкарахме по две – три питиета и работата хептен стана сложна… 
Пари нямаме. Време имаме. … ама времето ни там май взе да свършва към единайсет часа, понеже Попа дръпна неква кифла, и аз въобще не изпитвам съмнение ква оферта и е вкарал. Те това вече, преля чашата на тъпението и селските пръчки от съседните маси станаха да ни обясняват „някой неща”. „Учтиво” ни канеха, да поизлезем на вънка и всячески се опитваха да ни вменят идеята за невъзможната любов между, моят приятел и девойката, която той в състояние на алкохолен и душевен делириум беше пожелал. 
Тя девойката нищо … усмихва се една такава само и върти очите … ама моя човек, бая пиян. 
Скочиха десетина ергени и … работа стана – епек!
Аз естествено не съм съгласен. Как така ще застават на пътя на тази високо извисена … засега все още платонична любоф.
Обаче не ми излиза математиката. Съотношението между тях и нас е някъде около 60 към 2., което ме кара да избера единственното правилно решение. Попа не беше нужно да го консултирам, понеже беше сметнал ситуацията преди мен. Той бягаше, аз след него .. а след нас 10 тина по категорични „явно от дамската страна” на тяхната връзка.
Цялата работа стана много италианска и аз искрено се надявах да не се срещаме с тях …
По едно време излезнахме в полето, и се успокоихме … пътя не можем да го хванем и ритаме буците… запалихме по една цигара. Клатим се ставаме, падаме. Може да сме клатили и главите не помня … ама има логика .. нали сме метали. Викам си – избегахме им на тия. Обаче не би!
Излезнаха от нищото … и се почна една …бой … бой …о майко! 
После те си тръгнаха, а ние трябваше да се мобилизираме. Обаче не мога да намеря Попа. Викам аз – Иване .. Иване …Попе ….. и накрая го намерих между буците .. 
Абе нахраниха ни хората … дето се вика … упражниха гостоприемство!
Хващаме ние пак пътя .. през полето и си събираме мислите .. Бършем сополи, кръв и си говорим.
Питам го – аве Попе ние сега де отиваме? Май сме обратна посока…а?
- Да. – казва Иван . – Следващото село е „на бабини”. Идвал съм .. близо е има, няма 5-6 километра.
След малко сме в другото село и сега вече стана интересно.
Попа вика – ей сега ще се сетя къде живееха бабини … и забива в една уличка аз след него. Газим яко селска тор и разлайваме кучетата … Часа е вече към 3 след полунощ … то докато се надискотечим … докато ни набият … станало 3 часа. Вървим и през две- три врати Иван, вика – Тука е! – Викам – Сигурен ли си! … той – сто процента брато!
И се почва един цирк, не е истина. Отива Попа до вратата / нали на него са му баба и дядо/ и почва да вика. 
- Бабооо…. Бабооо 
По някое време от вътре се показва некой дядо и вика –
- Аз да еба баба ти на тебе , да се махаш от тука, че като излеза .. .и .т.н.
Продължаваме и след две три врати Попа пак. – Еййй брато .. тука е!
И пак се почва ..
- Бабооо…. Бабооо
И пак..
- Абе майка ви пияна да еба… аз ако излеза…… и т.н.

Това се повтаря около 10 пъти , колкото да събудим половината село… и аз тъкмо обмислям една скамейка в центъра на селото .. щото работата стана сложна … пък и метълите спят!
И Попа прави последен опит …
- бабоо … бабоооо..
И от вътре се чува :
- Ваньо ти ли бе дяду? Ей ся ши дойда..
Идва човека, отваря ни портата и хоп … курдисва ни да спим директно в една стая … с ъглова спалня от старите … дето има ракла между двете легла.
Спим с дрехите / все пак сме метъли!/ и сътрината аз се събуждам пръв. 
Чувам нещо цъка! Цък- Цък Цък … викам си баси … кво е това … отварям си очите и гледам на пода едни „голи’ жици и един електрически часовник .. как не ни е убил тока като сме лягали незнам!
Прекрачвам внимателно и будя Попа, като го предупреждавам за кур-капана с токовете по земята! Оказа се, че дядо му се барал еладжия нещо .. Ние понеже учихме в електротехникум … всичко ми се подреди … чудих се Попа, кво прави в електрото … ама то било семеен бизнес ..май.
Показва се баба му и вика – Ваньо .. ади баба ..ила да закусъми!
Тука се появява оня фронтмен – на попа дядо му!
Сядаме на масата трима мъже … Аз, Попа и дядо му. 
На масата има три чаши водни и една голяма чиния с пържени картофи… 
Баба му .. слага бутилка „Слънчев бряг” , Дядо му я отваря и си налива водна чаша до ръба..!
Вдига чашата и я изпива на екс. Посяга и взема два картофа от чинията. Аз зяпам… 
Става от масата и заявява…
- Закусах!
Баси … тоя е по голям метъл от нас…
Одумкахме ние картофите с Иван и се каним да тръгваме… обаче пари за рейс нямаме..
Баба му бута 10 лева в ръката и вика… айде баба …айде….спирката е ей таме ..
Отидохме на спирката и си купихме един пакет „стюардеса”… ама рейса не ебава да идва… 
Дремахме, дремахме… ама Иван има поне 9 лева… бре.. баси не можем да го издъжим това напрежение… и бам в хоремака. 
Асега … дай две ракии … дай още две ракии… и заибахме рейса…..

После пак..
Пари нямаме. Време имаме…
Как сме се прибирали ще Ви разказвам друг път…

С Иван са ме били още три пъти / и то за една вечер / … ама друг път ще Ви разказвам..

Сър Джейййййймс … сиййк енд дестроййй! …

Страхотен разказ!