Вчера имаше мач, футболен ! Викам си ….. я да ида да гледам и аз легендите на световният футбол. Все пак играеха Звездите от националният ни отбор през 94 година, срещу същите и по големи звезди на Италия 94. 
Отидох!
Звъня по телефона на жената и почвам мило с нежен глас да се аргументирам …

- Жина … тука, сига, таковата, мило,мисля … ши ходя на един мач .. към пет часа?
- Къф мач? – пита отсреща началника
- Ми мач ма жина, къв мач, щи играят България и Италия …
- Хмм!? – казва шефката – и ко?
- Ко .. нищу ко! Ши закъснея малко..
- Тиииии сигурен ли си че отиваш на мач …а? – се чува в слушалката …
- А ми не – вбесявам се аз – отивам да е.а една пут.а на стадиона!
Тук шефката сменя тона и ми вкарва оферта … 
- Жоре .. що не вземеш и детето … ще му е интересно …
- Добре … - казвам и скачам в колата към нас ..

След 15 минути и тримата сме пред вратите на стадиона. .. ще гледаме мача!

Ама с дете на мач не е проста работа ….. То това е мач ейййй не е театър .. да попиташ:
- Извинете може ли да премина на следващата седалка? 
И почваме едно купуване на квот се сетиш . 
Бутилки с вода, безалкохолно, солети два вида, слънчоглед / мяза му да плюем и ние, като мъжете / цигари и незнам си кво.
Влязохме.

Вътре народ да си е.е мамата .. насядали .. прави .. И хоп курдисахме се на един ред и ние.
Ще запяме.
Тук стана интересно.
Излязоха отборите . Жалка гледка. Тези момчета вече са на по четирсе и пет години .
Едни шкембета .. едни мустаци .. бради … , абе с две думи … тия са дошли да ядът курбан тука, не са дошли да играят. Ама стоим и гледаме.
Нищо!
Публиката чопли слънчоглед и зяпа .., ама .. на сто човека има винаги по един особено вещ и сърдечен запалянко, който успява да влезе в директен контакт с футболистите. Имаше един такъв и зад нас … Псува ги на майки … на лели .. сериозен мъж.
Малкия до мене се свил и току ме пита :
- Татей .. ко вика чичкото …. – а ся де … кво да му кажа?
- Чичкото – казвам – тате, познавал майка му .. на осми номер? 
След малко оня отзад пак се изправя и вика към терена…
- Еййй пИдИрас! Бягай бе … да ти … .. майката!
Ален до мене стои, като мишка и пак ме дърпа уплашен…
- Татейй … що му вика така …
- Щото не може да играе оня футболист … обяснявам аз ..
И така горе долу, обясних първото полувреме на малкия. Той отдавна вече беше загубил интерес към резултата и основното му занимание беше да ме пита :
- Ко вика чичкото?
Обаче чичкото сериозен … не се отказва …. И така 90 минути.
Имаше обаче нещо, което така и не успях да обясня на хлапето. Една култова фраза на чичкото. В нея той надмина и най големите ми фантазии.
Десет минути преди края на мача, чичкото се изправи за пореден път и се обърна към играещият на близо футболист така:
- Ейййй пИдИрас! Да е.а жена ти да е.а! Мъшку да имаш, зет да ти доведе!